skip to Main Content
Стилознание – II-ра част
Оставащи уроци:

Този курс е част от “Академията за Графичен дизайн”. Виж повече и се включи тук.

 

 

В ТОЗИ УРОК ЩЕ НАУЧИМ

1.Изкуството на робовладелското общество
а) Изкуството на Предна Азия
Шумер и Акад
Асирия и Вавилон
– Египетско изкуство
Егейско изкуство

б) Изкуството на древна Гърция
в) Изкуството на древен Рим

 

ИЗКУСТВОТО НА РОБОВЛАДЕЛСКОТО ОБЩЕСТВО

 

Първото класово общество е така нареченото робовладелско. Тогава възникват и първите държави – Египет, Акадия, Шумерия и др. (в края на 4-тото хилядолетие до н. е.). В тези общества има два вида хора – роби и робовладелци. Културата и изкуството през този период са предназначени главно за робовладелците.

 

Изкуството на Предна Азия

Народите на Двуречието се покланят на природни сили, на животни, на богове с образи на хора или зверове или на химери – крилати бикове, крилати лъвове и др.  Стените на постройките имат стъпаловидно начупена линия и са украсявани с кръгла и релефна скулптура. Важните архитектурни обекти са стояли върху трамбувани земни насипи. Покривите били предимно плоски, но се срещат и сводове.

Шумеро-акадите строели храмове – зигурати. Те били създавани в името на някое местно божество (пр. зикурата в град Ур). Скулптурата е добре развита, тя е предимно релефна и изпълнявана в рамките на определени канони. Царят е изобразяван по-едър от другите хора, само Божествата били по-едри от него. Характерни белези на изобразителното изкуство от този период са – човешките лица и ходилата били изобразявани в профил, докато очите и тялото са в анфас. Често сцените в релефите били разделяне с хоризонтални пояси, което показва неравенството между изобразените хора. В шумеро-акадското изкуство в образа на човека е подчертана дивата, първична сила.

 

Асиро-вавилон

Асиро-вавилонците  възприемат изкуството на шумеро-акадите, но внасят съществени изменения. В архитектурата използват свода на шумеро-акадите, но прибавят купола и арката. Строят се предимно дворци с огромни размери, както и отбранителни и напоителни съоръжения. В архитектурата се появява полихромията (многоцветието), която преминава в последствие и във Византия. Зикуратът остава най-характерната строителна форма и в Асиро-вавилон. Тяхното изкуство се различава от шумеро-акадското с повече човечност и тържественост, липсва дивата и първична сила у човека, така характерна за предишният народ.

В асирийската култура най-важно място заема релефа. Той има разказвателен характер. Както при шумеро-акадците и тук е изобразявано класовото разделение с оголемяване на фигурата, но изображенията са по-свободни и реалистични. Животните са предадени в разнообразни движения със стегната и опростена линия, която предава състоянието им на покой или движение.

Нововавилонското изкуство е предимно декоративно и силно стилизирано. Каменния релеф е заменен с глазиран тухлен релеф. Орнаментиката на асировавилонците била постигана чрез печени глинени плочки, с които облицовали дворците. Орнаментите са съставени от стилизирани (обобщени, опростени и геометризирани) растителни и геометрични фигури, комбинирани с майсторски изградени човешки и животински фигури.

 

Египетско изкуство

В Египетското изкуство се появява образа на свинкса – мъдър лъв с човешка глава. Създава се идеята за безсмъртието на душата. Около тази идея се изгражда цялата художествена дейност в Египет.

Най-характерни за Египет са пирамидите. Те биват два дива – стъпаловидни и гладкостенни. Към пирамидите са строени храмове, пред които са поставяни свинксове с образа на фараона.

Колоните на сградите се състоели от основа (тяло) и капител. Колоните биват няколко вида според вида на капителите, които са лотосообразни, камбаноонбразни и с хаторски капител (с изображения на богинята Хатор). Съответно тялото на колоната бива: тип папирусов сноп, завързан на 3 места; протодорийски – чийто корпус в напречен разрез представлява равностранен многоъгълник, с четвъртита плочка вместо капител и др.

Именно в Египет се появява ритъмът, като важен композиционен елемент и стремежа към обобщаване. Релефа има следните особенности: класов характер, лицата са изобразявани винаги в профил, окото в анфас, гърдите в три четвърти и краката в профил, липсва перспектива – в най-долния ред са близките изображения, а в най-горния са най-отдалечените.

През Новото царство релефа от изпъкнал става вдлъбнат. Кръглата скулптура е в разцвет, спрямо релефната. Появява се реалистичният портрет, покрай обичая на мумията да се прави двойник с портретни характеристики.

Живописта много прилича на релефа, тя има същите особености, но изображението е представено в цветен материал плоско. Отличава се с по-голяма свобода от релефа.

Орнаментиката е стилизирана майсторски, използвани са геометрични мотиви от растителен и животински характер – лотоси, папируси, карамфил, лъвове, бикове, котки, орли, кучета и др.

Египетският стил се характеризира с величественост, дълготрайност, симетрия и статичност. Формата и линията са стегнати и опростени. Архитектурата, скулптурата и живописта са в ограничено единство, което създава декоративна система. Всички стени и колони са покрити с релефи, писмени знаци и живопис.

 

Егейско изкуство

 

Критското изкуство се различава от египетското и асиро-вавилонското. При него няма измислени митологичний същества. Тяхното изкуство пресъздава заобикалящата ги среда. Намерени са дворци, но не и храмови постройки. Не са строели отбранителни кули, нито входни врати с укрепено около тях пространство. При тях нямаме мономенталните форми на Египет и Близкия Изток, нито тяхната опростена линия и стилизация. Тя е много по-непосредствена и много по-интимна.

Намерени са много статуетки от слонова кост и фаянс на  голямата богиня, която държи две змии в ръцете си.

Живописта е жизнерадостна, с игрива и свободна линия. Цветовете са светли и радостни – жълто, сиво, зелено и светло розово. И тук се е използвал египетския принцип на изобразяване на фигурата.

В крит приложните изкуства достигат разцвет. Керамиката заема особено място и се използва за износ. Съдовете са украсявани със свободно композирани мотиви от цветя, животни и линии.

Успоредно с критската култура се развива и микенската на о-в Микена. Тя взаимства от критската, но не я достига.

 

Древногръцко изкуство

В гръцката митология фантастичните чудовища на Изтока били избивани – дракони, минотаври, хидри и др. Боговете и богините добиват човешки вид. Темите и сюжетите на старогръцкото изкуство идват още от преданията на героите от родовообщинния строй.

Керамиката се характеризира с идеални пропорции и великолепна украса, срещат се и грифони, лъвове и свинксове. Емблематична е чернофигурната и червенофигурната вазопис.

В архитектурата характерни са различни по тип храмове – дорийски, йонийски и коринтски ордер. През Класическия период на човешките фигури започва да се предава анатомична вярност, движенията им стават стегнати и елегантни. Съвършенството, простотата и яснотата на формите са много характерни.

През късната класика изкуството се оформя в две направления – едното се придържа към идеализираните типове на високата класика, и друго, чиито типове са по-близки до обикновения човек.

В орнаментиката се използват малко на брой мотиви, като: меандри, палмети, акантов лист, перли и йоники, бръшлянов лист и розети. Характерно за мотивите е че са ясни, добре пропорционирани, със симетрично разположени елементи. Композиционно мотивите са разположени фризово. Орнаментите се разполагат при преход от една форма към друга, големите архитектурни плоскости се покриват с скулптура или живопис. По корпосите на колоните няма орнаменти, както в Египет.

Елинистичното изобразително изкуство използва техническите постижения на класиката в овладяване на формата, а в съдържанието навлизат нови елементи: вълнение, трагизъм, бурни движения, майчини чувства, фатална обреченост в личната съдба на човека. В скулптурата се засилва стремежа за монументалност, както и индивидуализацията и психологическата характеристика в портрета.

 

Римско изкуство

В римската архитектура преминават трите гръцки ордера, но леко са видоизменени. Римското изкуство е повлияно от различни народи, поради голямото й количество завоевания. Но то не е сбор от разнонационални култури, то има свой неповторим образ и стил. Римските колони не са свързани с вертикални греди, а с полукръгли арки. Използва се много куполът. Въвежда се бетонната техника, което позволява да се правят огромни и дълготрайни строежи. Мостовете в началото били правени с много сводове, по-късно с по-малко сводове (пр. моста на Фабриций). Водопроводите в Рим са най-величествените инженерни съоръжения (водопровода на Клавдий). Римляните взаимстват от етрусите застрояването на планирани градове, строежа на мостове, скулптирането на реалистични портрети, взаимстват свода, арката, и купола като конструктивни елементи. От Елада са внасяни керамика, скулптури, живопис и произведения на художествените занаяти.

В строителството на Рим обществените постройки заемат най-важно място, а храмовите – второстепенно. Базиликите били обществени постройки, в които се помещавал съдът, провеждали се събрания и се решавали обществени въпроси. Театрите заемат голям дял от строителството на обществените постройки. Строели храмове с различни форми от камък и тухли, отвън облицовали сградите с мрамор, а при украсата са използвани колони от римо-елински ордери.

В скулптурата се появява конкретният образ на римлянин, независимо дали е пълководец, сенатор или друг, за разлика от типичния за Елада образ на философ, поет и мислител. Римската жена се различава значително от гръцката. Идеализираната гръцка скулптура е отстъпила място на конкретната.  Релефната скулптура, макар да е повлияна от източната, тръгва по пътя на реализма. Разказът в нея се базира на исторически достоверни събития и личности.

Живописта поставя фигурите в определена пейзажна обстановка в пространството. Пространството е отбелязано линейно, без особено точни перспективни изменения. Помпейската живопис се дели на четири периода. В третия период е направен опит за построяване на правилна перспектива. Той бързо е заменен с четвъртия период, който е по-пъстроцветен, с по-разнообразни сюжети и с по-оживени фигурни композиции.

По подовете, обикновено се поставяла мозаечна живопис със сложни фигурни композиции.

Римската орнаментика в повечето случаи е тържествена, тежка и сложна. Тя се развива на основата на гръцката, но взаимства и елементи от другите народи в империята. Тук ясните, ритмични и добре стилизирани гръцки орнаменти са отрупани от натуралистично скулптирани човешки и животински глави, от плодове и цветя.

Общата декоративна система в архитектурата не е така цялостна и завършена, както при гърците. Предметите от бита, като маси, столове, вази и други са с претрупани орнаменти по краката, дръжките и други части.  Главното в римския стил са внушителността, целесъобразността, тежестта и дълготрайността.

СЪВРЕМЕННИ ДИЗАЙНИ, ВДЪХНОВЕНИ ОТ МИНАЛОТО


Египет е вдъхновил много дизайнери. Този брандинг на компания за красота е прекрасен пример за това.

https://dribbble.com/shots/3626485-Packaging-for-a-beauty-company-Egypt-inspired-collection

 


Дизайна на тези лога са вдъхновени от древна Гърция. Достатъчно съвременни и достатъчно близки до тогавашното изкуство. Истината е в баланса.

http://www.tuwidesign.com/greek-mythology-logos-ideas-inspiration/

 

Гръцкото искуство, характерно със своя стремеж към съвършенство, култ към красотата и хармоничност е идеално за инспирация на серия сапуни.

https://smirapdesigns.com/elo-soaps-greek-gods-edition

 

Дизайна на карти за игра много се връзва да бъде вдъхновен от древноримското изкиство. Игрите на карти носят духа на съреднование, състезание, надмощие и победи така характерни за амбициите на древноримските императори.

 

Стилознание 02 – final

Вашият коментар

Стилознание – II-ра част
Оставащи уроци:

Този курс е част от “Академията за Графичен дизайн”. Виж повече и се включи тук.

 

 

В ТОЗИ УРОК ЩЕ НАУЧИМ

1.Изкуството на робовладелското общество
а) Изкуството на Предна Азия
Шумер и Акад
Асирия и Вавилон
– Египетско изкуство
Егейско изкуство

б) Изкуството на древна Гърция
в) Изкуството на древен Рим

 

ИЗКУСТВОТО НА РОБОВЛАДЕЛСКОТО ОБЩЕСТВО

 

Първото класово общество е така нареченото робовладелско. Тогава възникват и първите държави – Египет, Акадия, Шумерия и др. (в края на 4-тото хилядолетие до н. е.). В тези общества има два вида хора – роби и робовладелци. Културата и изкуството през този период са предназначени главно за робовладелците.

 

Изкуството на Предна Азия

Народите на Двуречието се покланят на природни сили, на животни, на богове с образи на хора или зверове или на химери – крилати бикове, крилати лъвове и др.  Стените на постройките имат стъпаловидно начупена линия и са украсявани с кръгла и релефна скулптура. Важните архитектурни обекти са стояли върху трамбувани земни насипи. Покривите били предимно плоски, но се срещат и сводове.

Шумеро-акадите строели храмове – зигурати. Те били създавани в името на някое местно божество (пр. зикурата в град Ур). Скулптурата е добре развита, тя е предимно релефна и изпълнявана в рамките на определени канони. Царят е изобразяван по-едър от другите хора, само Божествата били по-едри от него. Характерни белези на изобразителното изкуство от този период са – човешките лица и ходилата били изобразявани в профил, докато очите и тялото са в анфас. Често сцените в релефите били разделяне с хоризонтални пояси, което показва неравенството между изобразените хора. В шумеро-акадското изкуство в образа на човека е подчертана дивата, първична сила.

 

Асиро-вавилон

Асиро-вавилонците  възприемат изкуството на шумеро-акадите, но внасят съществени изменения. В архитектурата използват свода на шумеро-акадите, но прибавят купола и арката. Строят се предимно дворци с огромни размери, както и отбранителни и напоителни съоръжения. В архитектурата се появява полихромията (многоцветието), която преминава в последствие и във Византия. Зикуратът остава най-характерната строителна форма и в Асиро-вавилон. Тяхното изкуство се различава от шумеро-акадското с повече човечност и тържественост, липсва дивата и първична сила у човека, така характерна за предишният народ.

В асирийската култура най-важно място заема релефа. Той има разказвателен характер. Както при шумеро-акадците и тук е изобразявано класовото разделение с оголемяване на фигурата, но изображенията са по-свободни и реалистични. Животните са предадени в разнообразни движения със стегната и опростена линия, която предава състоянието им на покой или движение.

Нововавилонското изкуство е предимно декоративно и силно стилизирано. Каменния релеф е заменен с глазиран тухлен релеф. Орнаментиката на асировавилонците била постигана чрез печени глинени плочки, с които облицовали дворците. Орнаментите са съставени от стилизирани (обобщени, опростени и геометризирани) растителни и геометрични фигури, комбинирани с майсторски изградени човешки и животински фигури.

 

Египетско изкуство

В Египетското изкуство се появява образа на свинкса – мъдър лъв с човешка глава. Създава се идеята за безсмъртието на душата. Около тази идея се изгражда цялата художествена дейност в Египет.

Най-характерни за Египет са пирамидите. Те биват два дива – стъпаловидни и гладкостенни. Към пирамидите са строени храмове, пред които са поставяни свинксове с образа на фараона.

Колоните на сградите се състоели от основа (тяло) и капител. Колоните биват няколко вида според вида на капителите, които са лотосообразни, камбаноонбразни и с хаторски капител (с изображения на богинята Хатор). Съответно тялото на колоната бива: тип папирусов сноп, завързан на 3 места; протодорийски – чийто корпус в напречен разрез представлява равностранен многоъгълник, с четвъртита плочка вместо капител и др.

Именно в Египет се появява ритъмът, като важен композиционен елемент и стремежа към обобщаване. Релефа има следните особенности: класов характер, лицата са изобразявани винаги в профил, окото в анфас, гърдите в три четвърти и краката в профил, липсва перспектива – в най-долния ред са близките изображения, а в най-горния са най-отдалечените.

През Новото царство релефа от изпъкнал става вдлъбнат. Кръглата скулптура е в разцвет, спрямо релефната. Появява се реалистичният портрет, покрай обичая на мумията да се прави двойник с портретни характеристики.

Живописта много прилича на релефа, тя има същите особености, но изображението е представено в цветен материал плоско. Отличава се с по-голяма свобода от релефа.

Орнаментиката е стилизирана майсторски, използвани са геометрични мотиви от растителен и животински характер – лотоси, папируси, карамфил, лъвове, бикове, котки, орли, кучета и др.

Египетският стил се характеризира с величественост, дълготрайност, симетрия и статичност. Формата и линията са стегнати и опростени. Архитектурата, скулптурата и живописта са в ограничено единство, което създава декоративна система. Всички стени и колони са покрити с релефи, писмени знаци и живопис.

 

Егейско изкуство

 

Критското изкуство се различава от египетското и асиро-вавилонското. При него няма измислени митологичний същества. Тяхното изкуство пресъздава заобикалящата ги среда. Намерени са дворци, но не и храмови постройки. Не са строели отбранителни кули, нито входни врати с укрепено около тях пространство. При тях нямаме мономенталните форми на Египет и Близкия Изток, нито тяхната опростена линия и стилизация. Тя е много по-непосредствена и много по-интимна.

Намерени са много статуетки от слонова кост и фаянс на  голямата богиня, която държи две змии в ръцете си.

Живописта е жизнерадостна, с игрива и свободна линия. Цветовете са светли и радостни – жълто, сиво, зелено и светло розово. И тук се е използвал египетския принцип на изобразяване на фигурата.

В крит приложните изкуства достигат разцвет. Керамиката заема особено място и се използва за износ. Съдовете са украсявани със свободно композирани мотиви от цветя, животни и линии.

Успоредно с критската култура се развива и микенската на о-в Микена. Тя взаимства от критската, но не я достига.

 

Древногръцко изкуство

В гръцката митология фантастичните чудовища на Изтока били избивани – дракони, минотаври, хидри и др. Боговете и богините добиват човешки вид. Темите и сюжетите на старогръцкото изкуство идват още от преданията на героите от родовообщинния строй.

Керамиката се характеризира с идеални пропорции и великолепна украса, срещат се и грифони, лъвове и свинксове. Емблематична е чернофигурната и червенофигурната вазопис.

В архитектурата характерни са различни по тип храмове – дорийски, йонийски и коринтски ордер. През Класическия период на човешките фигури започва да се предава анатомична вярност, движенията им стават стегнати и елегантни. Съвършенството, простотата и яснотата на формите са много характерни.

През късната класика изкуството се оформя в две направления – едното се придържа към идеализираните типове на високата класика, и друго, чиито типове са по-близки до обикновения човек.

В орнаментиката се използват малко на брой мотиви, като: меандри, палмети, акантов лист, перли и йоники, бръшлянов лист и розети. Характерно за мотивите е че са ясни, добре пропорционирани, със симетрично разположени елементи. Композиционно мотивите са разположени фризово. Орнаментите се разполагат при преход от една форма към друга, големите архитектурни плоскости се покриват с скулптура или живопис. По корпосите на колоните няма орнаменти, както в Египет.

Елинистичното изобразително изкуство използва техническите постижения на класиката в овладяване на формата, а в съдържанието навлизат нови елементи: вълнение, трагизъм, бурни движения, майчини чувства, фатална обреченост в личната съдба на човека. В скулптурата се засилва стремежа за монументалност, както и индивидуализацията и психологическата характеристика в портрета.

 

Римско изкуство

В римската архитектура преминават трите гръцки ордера, но леко са видоизменени. Римското изкуство е повлияно от различни народи, поради голямото й количество завоевания. Но то не е сбор от разнонационални култури, то има свой неповторим образ и стил. Римските колони не са свързани с вертикални греди, а с полукръгли арки. Използва се много куполът. Въвежда се бетонната техника, което позволява да се правят огромни и дълготрайни строежи. Мостовете в началото били правени с много сводове, по-късно с по-малко сводове (пр. моста на Фабриций). Водопроводите в Рим са най-величествените инженерни съоръжения (водопровода на Клавдий). Римляните взаимстват от етрусите застрояването на планирани градове, строежа на мостове, скулптирането на реалистични портрети, взаимстват свода, арката, и купола като конструктивни елементи. От Елада са внасяни керамика, скулптури, живопис и произведения на художествените занаяти.

В строителството на Рим обществените постройки заемат най-важно място, а храмовите – второстепенно. Базиликите били обществени постройки, в които се помещавал съдът, провеждали се събрания и се решавали обществени въпроси. Театрите заемат голям дял от строителството на обществените постройки. Строели храмове с различни форми от камък и тухли, отвън облицовали сградите с мрамор, а при украсата са използвани колони от римо-елински ордери.

В скулптурата се появява конкретният образ на римлянин, независимо дали е пълководец, сенатор или друг, за разлика от типичния за Елада образ на философ, поет и мислител. Римската жена се различава значително от гръцката. Идеализираната гръцка скулптура е отстъпила място на конкретната.  Релефната скулптура, макар да е повлияна от източната, тръгва по пътя на реализма. Разказът в нея се базира на исторически достоверни събития и личности.

Живописта поставя фигурите в определена пейзажна обстановка в пространството. Пространството е отбелязано линейно, без особено точни перспективни изменения. Помпейската живопис се дели на четири периода. В третия период е направен опит за построяване на правилна перспектива. Той бързо е заменен с четвъртия период, който е по-пъстроцветен, с по-разнообразни сюжети и с по-оживени фигурни композиции.

По подовете, обикновено се поставяла мозаечна живопис със сложни фигурни композиции.

Римската орнаментика в повечето случаи е тържествена, тежка и сложна. Тя се развива на основата на гръцката, но взаимства и елементи от другите народи в империята. Тук ясните, ритмични и добре стилизирани гръцки орнаменти са отрупани от натуралистично скулптирани човешки и животински глави, от плодове и цветя.

Общата декоративна система в архитектурата не е така цялостна и завършена, както при гърците. Предметите от бита, като маси, столове, вази и други са с претрупани орнаменти по краката, дръжките и други части.  Главното в римския стил са внушителността, целесъобразността, тежестта и дълготрайността.

СЪВРЕМЕННИ ДИЗАЙНИ, ВДЪХНОВЕНИ ОТ МИНАЛОТО


Египет е вдъхновил много дизайнери. Този брандинг на компания за красота е прекрасен пример за това.

https://dribbble.com/shots/3626485-Packaging-for-a-beauty-company-Egypt-inspired-collection

 


Дизайна на тези лога са вдъхновени от древна Гърция. Достатъчно съвременни и достатъчно близки до тогавашното изкуство. Истината е в баланса.

http://www.tuwidesign.com/greek-mythology-logos-ideas-inspiration/

 

Гръцкото искуство, характерно със своя стремеж към съвършенство, култ към красотата и хармоничност е идеално за инспирация на серия сапуни.

https://smirapdesigns.com/elo-soaps-greek-gods-edition

 

Дизайна на карти за игра много се връзва да бъде вдъхновен от древноримското изкиство. Игрите на карти носят духа на съреднование, състезание, надмощие и победи така характерни за амбициите на древноримските императори.

 

Стилознание 02 – final

Вашият коментар

Back To Top