skip to Main Content
Стилознание – III-та част
Оставащи уроци:

Този курс е част от “Академията за Графичен дизайн”. Виж повече и се включи тук.

 

В ТОЗИ УРОК ЩЕ НАУЧИМ

1.Изкуството на феодалното общество
а) Раннохристиянско изкуство
б) Византийско изкуство
в) Романско изкуство
г) Готическо изкуство
д) Ренесанс – Възраждане
е) Барок
ж)Рококо
З) Класицизъм
и)Романтизъм
й)Реализъм
к)Сецесион
л)Импресионизъм

 

ИЗКУСТВОТО НА ФЕОДАЛНОТО ОБЩЕСТВО

 

Раннохристиянско изкуство

Християнската базилика взима за образец римската гражданска базилика. В тях те извършвали своите ритуали. Повечето раннохристиянски храмове нямат купол или сводове.

Живописта и скулптурата през този период са под влиянието на античната. Но влагали ново съдържание в езическите образи. Все още образа на Христос не бил създаден, а вместо него изобразявали старогръцкия „Хермес Криофор“.  В живописта се появява нова форма – орианда (мъжка или женска фигура с вдигнати нагоре ръце) и мъчениците, които в последствие стават светии.

Скулптурата била обявена от християните за идолопоклонство. Въпреки това първите християни са използвали античнта скулптура. Използвали и античните саркофази за погребения, отрупани с релефи, говорещи за земния живот. Жизнената плът на античните тела не съвпадала с християнската представа за идеална любов и често били заличавани.

 

Византийско изкуство

Във византийската архитектура от Рим идват типовете на гражданските постройки, а от Мала Азия, Сирия и Кавказ – на църковните. Появява се един голям купол, поддържан от четири полукръгли арки. Украсените с разноцветен мрамор и пъстри мозаични изображения на златен фон  стени излъчват лекота.

Появява се и първообраза на кръстокуполните църкви, при които общата форма на сградата се променя, поради технически причини. Строят се и малки църкви с богато украсени фасади от разноцветни глазирани керамични елементи и редове от бял камък.

Живописта отразява вътрешния живот и преживяванията на човека. Появява се темата за майчинството, но се ограничава само до отношенията между Мария и Христос. Изобразяват се измислени, неземни, аскетични образи на пророци светци и мъченици. Неземното в образите е постигнато чрез плоскостно рисуване, неподвижност, несъразмерност между частите на тялото, чрез широко отворени, мистично гледащи очи. Византийската живопис е картинен разказ на събития от библията и евангелието.

В столицата – Константинопол се развива официалната представителна живопис, под строгия контрол на висшето духовенство. А в по-отдалечените на държавата се развива живопис, която изобразява по-човешки чувства и преживявания.

В периода на Македонския ренесанс се възражда иконописта, която преди това е била забранена между 726 и 842 г. През този период постепенно живописта се схематизира и сковава от църковните догми. През Палеологовия ренесанс за последно процъфтява византийската живопис. Тогава тя е под най-голямо влияние на античността, но става обемна и триизмерна. Лицата и телата се моделират със светлини и сенки. След този период обема и светлосянката се заменят с линията и плоскостта. Скулптурата се развива отново, и то в декоративно направление. Но значението на скулптурата във Византия спрямо живописта остава незначително.

В декоративната система на византийското изкуство е подчертан стремежа към многоцветност, създаване на идеален мир и отдалечаване от действителността.

 

Романско изкуство

Архитектурата взаимства от римските елементи, но бавно и трудно усвоявали градежа на свода и арката. Романските постройки имат дебели и тежки стени с малки прозорци. Отворите на вратите и прозорците са с арковиден профил. Оформят се характерните вставени романски арки. Строели замъци и кули.

Скулптурата намира своето място по катедралите. Почти всяка свободна плоскост е покривана с релефни изображения. В повествователния сюжет на скулптурите навлизат фантастични чудовища и зверове. Фигурите са груби и не добре пропорционирани.

В орнаментиката се използват растения, човешки и животински фигури. Макар и груби, те са умело стилизирани и прилагани в системата на общата украса. От варварите идват зверинните мотиви, от римляните – акантовите листа, перлите, палетите, въжените плетеници, от християнския изток – кръстът, паунът, агнето, лусът, брашляновите листа и от местен произход са кленовият лист и др.

 

Готическо изкуство

Характерно за готическата архитектура са силно издължените вертикални елементи. Така се създава тежест и възвишеност в противовес на романската архитектура. Погледът се извисява нагоре. Тежките стени са заменени от групирани една до друга колони, а получените отвори се запълват с огромни витражи. Полукръглата арка е заменена със стреловидно пречупена. Полуцилиндричните сводове са заменени с островърхи. Над средния портал има огромен кръгъл прозорец – розета.

Скултурата се развива. Образите са по-човечни и по-реалистични. Срещат се битови и календарни сцени. Гънките на дрехите започват да подчертават съразмерността на човешката анатомия. Композициите са по-добре обмислени. Фигурите получават равновесие за тежест.

В орнамента се  използват елементи от заобикалящата човека действителност – листа от явор, дъб, клен, детелина, папрат, тръни, плодове, цветя и други. Те са стилизирани чрез извиване и взаимно обвиване, края на завитите клонки завършват с цветче или листно разширение. Към края на готиката орнаментите стават по-тънки, изящни и наподобяват природата.

Ренесанс

(Възраждане)

Италианският ренесанс, освободен от църковните догми, бързо се развива. Използват се митологични, библейски, евангелиски и съвременни теми , в които за разлика от мистиката на Средновековието е подчертано земното, реалистично начало. Новото изкуство е пълно със сила, изразителност и дух, става пространствено и изобразява живият човек със земни черти, скърби и радости. Религиозната живопис се изменя. Действието се развива в дълбочина, движението и действието на всяка фигура са различни и не се повтарят. Анатомията се познава и придава добре, включват се и битови елементи. Мазачо повежда живописта по нов път. Фигурите му са едри и внушителни, обединява действащите лица около един смислов център, светлина облива фигурите и моделира формите.

Архитектурата взаимства антични елементи, като ордерната система, сводовете, арките и ясната симетрия. Появява се планировка на градовете, в която има градини и паркове. Ренесансовата архитектура бързо се освобождава от готическите характеристики.

Скулптурата се развива под силното влияние на античната римска скулптура.

Орнаментиката е симетрична. Композицията е съставена от ритмично повтаряне на декоративни мотиви. Ренесансовата арабеска се различава от мюсолманската по разнообразие на мотивите и на приложението им. За мотиви се използват бръшлян, лоза, акантов лист, геометрични фигури, трофеи (шлемове щитове, ризници и стари оръжия), гербове, фантастични същества, делфин, рогове на изобилието, мидена черупка и други. Краят на арабеска, обикновено е обхванат от бордюр с йоники, палмети, розети и други.

Изкуството на зрелият (висок) ренесанс се характеризира с подчертаване на центъра и основната идея, използват се строго определени перспективни изменения и главен архитектурен принцип става симетрията.

Ренесансът във Венеция започва по-късно, но не се явява повторение на онова, което се е извършило в другите части на Италия, а е негово продължение. В  живописта обстановката вече не е само фон, а среда, в която се развива действието, използват богати и сложни цветове, с емоционално въздействие на багрите. Религиозната тематика не е водеща. Изработват картини с библейски тематики, антични сюжети и портрети, както и евангелистки сцени решени като битови. В религиозните картини има много повече жизнерадост, битови елементи и вътрешна характеристика на героите. Създават се и доста многофигурални композиции.

През втората половина на XVI век се появява маниеризмът. На ренесансовия реализъм маниеристите противопоставят умишлено подчертан субективизъм. Към края на същия век те достигат до крайности в издължаването на фигурите, змиевидното им извиване и самоцелното използване на колорита. Това е първият стил в изкуството, който излиза с определя естетическа теория, която води до самоцелност в картините.

В архитектурата се набляга на вертикалните елементи и се намалява значението на хоризонталните.

Ренесансовото изкуство е твърде разнообразно, но все пак общите му характеристики са: ясност, уравновесеност,човека е поставен в центъра,  липсва мистика и чудеса в живописта и скулптурата има плоскостност и симетрия в архитектурата и орнаментиката.

 

Барок

През XVII век успоредно се развиват барока и класицизма. Барока се развива  при тези народи, които са под властта на папата и където е слаба монархическата власт. Класицизмът се появява в държавите, които не са под духовната власт на католическата църква или е силна кралската власт.

Италия – тук се формира барока и се разпространява по другите страни. Той изтъква превъзходството на църковната власт, пропагандирайки идеите на войнстващия католицизъм. За целта се насочва към монументалност, декоративност и пресилен патос. Барока съчетава две противоречиви тенденции – той е официално представително изкуство, но също така има за задача да въздейства и обединява широките народни маси. За втората задача се изтъква темата за душевния мир на човека и във връзка с това понасянето на мъчения и страдания. Визуално се съпоставят светлина и сенки, често светлината се излъчва от центъра на действието в композицията. Барока внася силна раздвиженост, динамика и подчертава третото измерение.

В архитектурата се засилват театралността, парадността и мистичното рязко противопоставяне на силно осветени със силно засенчени обеми във вътрешното пространство. Използват се извънредно много скулптури, засилва се използването на орденната система, която помага за търсената парадност. Симетрията е раздвижена и тежка, с напрегнати детайли. В бароковата живопис се засилва отвлечения характер на образите, от друга страна навлизат натуралистични елементи. Бароковата орнаментика е богата, тежка, динамична и пластична, в нея навлиза нов S-образен мотив. Използват се тежки гирлянди от цветя и плодове, амурчета, маски, мидени черупки, драперии и др.

 

Рококо

Рококото е характерно с по-голяма интимност от барока. Той е пищен и декоративен, забавен и претрупан. Засилва се ролята на орнамента,  Този стил няма структурна завършеност, това е стил главно на вътрешната архитектура, мебелите и орнамента. В орнаментиката се избягва правата и гладка линия и тя е асиметрична. Образува се от отделни, извити и допрени елементи, които не се пресичат. Мебелите са претрупани с орнаменти.

Скулптурата и живописта са почти декоративен придатък на вътрешната архитектура. Рококото заменя религиозната тематика със светска. Това изкуство е повърхностно и изразява вкуса на аристокрацията. То не е реалистично.

Успоредно с рококо се развива народностното реалистично изкуство.

Появява се критиката и естетическата мисъл в лицето на Дидро, който се обявява за реалистичното народно изкуство и отхвърля празното от съдържание рококо.

 

Класицизъм

В Холандия класицизмът се характеризира с липсата на дворцови постройки за разлика от обществените. Преобладават местни форми, характерни със силно издължени вертикални елементи и стръмен покрив.

Живописта е най-характерна за Холандия. Тя се характеризира с преобладаващ битов жанр, пейзажи, свободни форми със смели едри маски на четката, светлина идваща не от конкретен източник, а от фокуса на художника и др. В портрета липсва високомерния и студен поглед на крале и аристократи, защото са изобразявани боржуа и обикновенни хора.

Малките холандци – това са художниците от този период, които рисували малки картини с битова живопис. Те били конкретни и национални – холандки къщи, холандско небе, силуети на мелници.

Класицизмът обхваща изцяло архитектурата и отчасти живописта и скулптурата. За архитектурата най-характерно е, че се използват античните гръцки и римски строителни принципи и ордери върху съвременни за епохата постройки. Тя е в противовес на рококо стила – преобладават прави и спокойни линии. Във вътрешното пространство обаче се запазват елементи, свойствени на рококо. Орнаментът е по-реалистичен и се прилага умерено и строго. Венци, гирлянди, музикални инструменти, оръжия и трофеи са основните използвани орнаменти.

 

 

Класицизъм и романтизъм

Класицизмът през XIX век изоставя обществено значимите теми и героичното съдържание на сюжета. Той използва ясните и логични форми на античното изкуство, без да изразява чрез тях особено значими идеи. След 30-те год. на XIX век срещу отвлечената символична и далечна тематика на класицизма се обявява романтизма.

В творчеството на романтиците е вложена темата за човешкото страдание, въплатена в конкретни съвременни събития, диви пейзажи и бури. Романтизмът възхвалява постиженията за това, което смята за героична индивидуалност. Той се явява бягство от „модерната реалност“.

 

Реализъм

 

В изобразителното изкуство навлиза капиталистическата действителност и се оформя нов стил – реализъм. Художниците-реалисти рисуват реалистично вещите и предметите, за да разкрият и бичуват социалните неправди в обществото. Реализмът постепенно се превръща в критически реализъм.

В пейзажа освен реалистичното предаване на природните явления се вмъква до известна степен и социален елемент. Изобразявани са работници на полето, каменотрошачи, гробари, гавроши и всякакви образи, показващи неравенството и трагичната съдба на част от народа.

 

         

 

Сецесион

 

С появата на стоманобетона архитектурата силно се променя. Строгите и прави линии на стоманобетона са в противоречие с традициите на предишното строителство, затова започват да се използват меки, извити, декоративни елементи. Така се появява стил сецесион. Синоним е на Ар нуво и модерн.

Сецесион отхвърля традиционните орнаменти, но претрупва сградите и мебелите с излишни украсителни елементи. Сградите стават несиметрични, с нехармонични пропорции. Орнаментиката е много различна от преди. Мотивите са предимно растителни – водни лилии с извити змиевидни стебла, лозови и бръшлянови клонки, чадъровидни цветчета, както и абстрактни пушекообразно извити, изтъняващи и причудливи линии.

 

Импресионизъм

 

Импресионизмът се развива в края на XIX век и се характеризира с малки и тънки удари с четката, отворена композиция и ударение върху точното изобразяване на светлината в различни състояния. Използват нестандартни гледни точки, ежедневни теми и често се набляга на „изминалото време“. Импресионистите намаляват границата между обекта и фона, като така създават усещането, че картината е част от по-голяма сцена уловена случайно. Художниците изобразяват собственото си впечатление от природата, а не се опитват да придадат точно видяното.

 

СЪВРЕМЕННИ ДИЗАЙНИ, ВДЪХНОВЕНИ ОТ МИНАЛОТО



Красивите готически букви и цялостния готически стил в двете снимки придават великолепно готическия вкус.

 

https://design.tutsplus.com/articles/the-30-best-gothic-and-blackletter-fonts-for-designers–cms-31471

http://graphicdesignjunction.com/2014/02/branding-visual-identity-stationery-designs/



Доста осъвременено с бароков привкус това лого е добър пример за „вдъхновение от Барока“.

http://www.mojomarketplace.com/item/baroque-logo-template

 

 

 

 

Стилознание 03 – final –

Вашият коментар

Стилознание – III-та част
Оставащи уроци:

Този курс е част от “Академията за Графичен дизайн”. Виж повече и се включи тук.

 

В ТОЗИ УРОК ЩЕ НАУЧИМ

1.Изкуството на феодалното общество
а) Раннохристиянско изкуство
б) Византийско изкуство
в) Романско изкуство
г) Готическо изкуство
д) Ренесанс – Възраждане
е) Барок
ж)Рококо
З) Класицизъм
и)Романтизъм
й)Реализъм
к)Сецесион
л)Импресионизъм

 

ИЗКУСТВОТО НА ФЕОДАЛНОТО ОБЩЕСТВО

 

Раннохристиянско изкуство

Християнската базилика взима за образец римската гражданска базилика. В тях те извършвали своите ритуали. Повечето раннохристиянски храмове нямат купол или сводове.

Живописта и скулптурата през този период са под влиянието на античната. Но влагали ново съдържание в езическите образи. Все още образа на Христос не бил създаден, а вместо него изобразявали старогръцкия „Хермес Криофор“.  В живописта се появява нова форма – орианда (мъжка или женска фигура с вдигнати нагоре ръце) и мъчениците, които в последствие стават светии.

Скулптурата била обявена от християните за идолопоклонство. Въпреки това първите християни са използвали античнта скулптура. Използвали и античните саркофази за погребения, отрупани с релефи, говорещи за земния живот. Жизнената плът на античните тела не съвпадала с християнската представа за идеална любов и често били заличавани.

 

Византийско изкуство

Във византийската архитектура от Рим идват типовете на гражданските постройки, а от Мала Азия, Сирия и Кавказ – на църковните. Появява се един голям купол, поддържан от четири полукръгли арки. Украсените с разноцветен мрамор и пъстри мозаични изображения на златен фон  стени излъчват лекота.

Появява се и първообраза на кръстокуполните църкви, при които общата форма на сградата се променя, поради технически причини. Строят се и малки църкви с богато украсени фасади от разноцветни глазирани керамични елементи и редове от бял камък.

Живописта отразява вътрешния живот и преживяванията на човека. Появява се темата за майчинството, но се ограничава само до отношенията между Мария и Христос. Изобразяват се измислени, неземни, аскетични образи на пророци светци и мъченици. Неземното в образите е постигнато чрез плоскостно рисуване, неподвижност, несъразмерност между частите на тялото, чрез широко отворени, мистично гледащи очи. Византийската живопис е картинен разказ на събития от библията и евангелието.

В столицата – Константинопол се развива официалната представителна живопис, под строгия контрол на висшето духовенство. А в по-отдалечените на държавата се развива живопис, която изобразява по-човешки чувства и преживявания.

В периода на Македонския ренесанс се възражда иконописта, която преди това е била забранена между 726 и 842 г. През този период постепенно живописта се схематизира и сковава от църковните догми. През Палеологовия ренесанс за последно процъфтява византийската живопис. Тогава тя е под най-голямо влияние на античността, но става обемна и триизмерна. Лицата и телата се моделират със светлини и сенки. След този период обема и светлосянката се заменят с линията и плоскостта. Скулптурата се развива отново, и то в декоративно направление. Но значението на скулптурата във Византия спрямо живописта остава незначително.

В декоративната система на византийското изкуство е подчертан стремежа към многоцветност, създаване на идеален мир и отдалечаване от действителността.

 

Романско изкуство

Архитектурата взаимства от римските елементи, но бавно и трудно усвоявали градежа на свода и арката. Романските постройки имат дебели и тежки стени с малки прозорци. Отворите на вратите и прозорците са с арковиден профил. Оформят се характерните вставени романски арки. Строели замъци и кули.

Скулптурата намира своето място по катедралите. Почти всяка свободна плоскост е покривана с релефни изображения. В повествователния сюжет на скулптурите навлизат фантастични чудовища и зверове. Фигурите са груби и не добре пропорционирани.

В орнаментиката се използват растения, човешки и животински фигури. Макар и груби, те са умело стилизирани и прилагани в системата на общата украса. От варварите идват зверинните мотиви, от римляните – акантовите листа, перлите, палетите, въжените плетеници, от християнския изток – кръстът, паунът, агнето, лусът, брашляновите листа и от местен произход са кленовият лист и др.

 

Готическо изкуство

Характерно за готическата архитектура са силно издължените вертикални елементи. Така се създава тежест и възвишеност в противовес на романската архитектура. Погледът се извисява нагоре. Тежките стени са заменени от групирани една до друга колони, а получените отвори се запълват с огромни витражи. Полукръглата арка е заменена със стреловидно пречупена. Полуцилиндричните сводове са заменени с островърхи. Над средния портал има огромен кръгъл прозорец – розета.

Скултурата се развива. Образите са по-човечни и по-реалистични. Срещат се битови и календарни сцени. Гънките на дрехите започват да подчертават съразмерността на човешката анатомия. Композициите са по-добре обмислени. Фигурите получават равновесие за тежест.

В орнамента се  използват елементи от заобикалящата човека действителност – листа от явор, дъб, клен, детелина, папрат, тръни, плодове, цветя и други. Те са стилизирани чрез извиване и взаимно обвиване, края на завитите клонки завършват с цветче или листно разширение. Към края на готиката орнаментите стават по-тънки, изящни и наподобяват природата.

Ренесанс

(Възраждане)

Италианският ренесанс, освободен от църковните догми, бързо се развива. Използват се митологични, библейски, евангелиски и съвременни теми , в които за разлика от мистиката на Средновековието е подчертано земното, реалистично начало. Новото изкуство е пълно със сила, изразителност и дух, става пространствено и изобразява живият човек със земни черти, скърби и радости. Религиозната живопис се изменя. Действието се развива в дълбочина, движението и действието на всяка фигура са различни и не се повтарят. Анатомията се познава и придава добре, включват се и битови елементи. Мазачо повежда живописта по нов път. Фигурите му са едри и внушителни, обединява действащите лица около един смислов център, светлина облива фигурите и моделира формите.

Архитектурата взаимства антични елементи, като ордерната система, сводовете, арките и ясната симетрия. Появява се планировка на градовете, в която има градини и паркове. Ренесансовата архитектура бързо се освобождава от готическите характеристики.

Скулптурата се развива под силното влияние на античната римска скулптура.

Орнаментиката е симетрична. Композицията е съставена от ритмично повтаряне на декоративни мотиви. Ренесансовата арабеска се различава от мюсолманската по разнообразие на мотивите и на приложението им. За мотиви се използват бръшлян, лоза, акантов лист, геометрични фигури, трофеи (шлемове щитове, ризници и стари оръжия), гербове, фантастични същества, делфин, рогове на изобилието, мидена черупка и други. Краят на арабеска, обикновено е обхванат от бордюр с йоники, палмети, розети и други.

Изкуството на зрелият (висок) ренесанс се характеризира с подчертаване на центъра и основната идея, използват се строго определени перспективни изменения и главен архитектурен принцип става симетрията.

Ренесансът във Венеция започва по-късно, но не се явява повторение на онова, което се е извършило в другите части на Италия, а е негово продължение. В  живописта обстановката вече не е само фон, а среда, в която се развива действието, използват богати и сложни цветове, с емоционално въздействие на багрите. Религиозната тематика не е водеща. Изработват картини с библейски тематики, антични сюжети и портрети, както и евангелистки сцени решени като битови. В религиозните картини има много повече жизнерадост, битови елементи и вътрешна характеристика на героите. Създават се и доста многофигурални композиции.

През втората половина на XVI век се появява маниеризмът. На ренесансовия реализъм маниеристите противопоставят умишлено подчертан субективизъм. Към края на същия век те достигат до крайности в издължаването на фигурите, змиевидното им извиване и самоцелното използване на колорита. Това е първият стил в изкуството, който излиза с определя естетическа теория, която води до самоцелност в картините.

В архитектурата се набляга на вертикалните елементи и се намалява значението на хоризонталните.

Ренесансовото изкуство е твърде разнообразно, но все пак общите му характеристики са: ясност, уравновесеност,човека е поставен в центъра,  липсва мистика и чудеса в живописта и скулптурата има плоскостност и симетрия в архитектурата и орнаментиката.

 

Барок

През XVII век успоредно се развиват барока и класицизма. Барока се развива  при тези народи, които са под властта на папата и където е слаба монархическата власт. Класицизмът се появява в държавите, които не са под духовната власт на католическата църква или е силна кралската власт.

Италия – тук се формира барока и се разпространява по другите страни. Той изтъква превъзходството на църковната власт, пропагандирайки идеите на войнстващия католицизъм. За целта се насочва към монументалност, декоративност и пресилен патос. Барока съчетава две противоречиви тенденции – той е официално представително изкуство, но също така има за задача да въздейства и обединява широките народни маси. За втората задача се изтъква темата за душевния мир на човека и във връзка с това понасянето на мъчения и страдания. Визуално се съпоставят светлина и сенки, често светлината се излъчва от центъра на действието в композицията. Барока внася силна раздвиженост, динамика и подчертава третото измерение.

В архитектурата се засилват театралността, парадността и мистичното рязко противопоставяне на силно осветени със силно засенчени обеми във вътрешното пространство. Използват се извънредно много скулптури, засилва се използването на орденната система, която помага за търсената парадност. Симетрията е раздвижена и тежка, с напрегнати детайли. В бароковата живопис се засилва отвлечения характер на образите, от друга страна навлизат натуралистични елементи. Бароковата орнаментика е богата, тежка, динамична и пластична, в нея навлиза нов S-образен мотив. Използват се тежки гирлянди от цветя и плодове, амурчета, маски, мидени черупки, драперии и др.

 

Рококо

Рококото е характерно с по-голяма интимност от барока. Той е пищен и декоративен, забавен и претрупан. Засилва се ролята на орнамента,  Този стил няма структурна завършеност, това е стил главно на вътрешната архитектура, мебелите и орнамента. В орнаментиката се избягва правата и гладка линия и тя е асиметрична. Образува се от отделни, извити и допрени елементи, които не се пресичат. Мебелите са претрупани с орнаменти.

Скулптурата и живописта са почти декоративен придатък на вътрешната архитектура. Рококото заменя религиозната тематика със светска. Това изкуство е повърхностно и изразява вкуса на аристокрацията. То не е реалистично.

Успоредно с рококо се развива народностното реалистично изкуство.

Появява се критиката и естетическата мисъл в лицето на Дидро, който се обявява за реалистичното народно изкуство и отхвърля празното от съдържание рококо.

 

Класицизъм

В Холандия класицизмът се характеризира с липсата на дворцови постройки за разлика от обществените. Преобладават местни форми, характерни със силно издължени вертикални елементи и стръмен покрив.

Живописта е най-характерна за Холандия. Тя се характеризира с преобладаващ битов жанр, пейзажи, свободни форми със смели едри маски на четката, светлина идваща не от конкретен източник, а от фокуса на художника и др. В портрета липсва високомерния и студен поглед на крале и аристократи, защото са изобразявани боржуа и обикновенни хора.

Малките холандци – това са художниците от този период, които рисували малки картини с битова живопис. Те били конкретни и национални – холандки къщи, холандско небе, силуети на мелници.

Класицизмът обхваща изцяло архитектурата и отчасти живописта и скулптурата. За архитектурата най-характерно е, че се използват античните гръцки и римски строителни принципи и ордери върху съвременни за епохата постройки. Тя е в противовес на рококо стила – преобладават прави и спокойни линии. Във вътрешното пространство обаче се запазват елементи, свойствени на рококо. Орнаментът е по-реалистичен и се прилага умерено и строго. Венци, гирлянди, музикални инструменти, оръжия и трофеи са основните използвани орнаменти.

 

 

Класицизъм и романтизъм

Класицизмът през XIX век изоставя обществено значимите теми и героичното съдържание на сюжета. Той използва ясните и логични форми на античното изкуство, без да изразява чрез тях особено значими идеи. След 30-те год. на XIX век срещу отвлечената символична и далечна тематика на класицизма се обявява романтизма.

В творчеството на романтиците е вложена темата за човешкото страдание, въплатена в конкретни съвременни събития, диви пейзажи и бури. Романтизмът възхвалява постиженията за това, което смята за героична индивидуалност. Той се явява бягство от „модерната реалност“.

 

Реализъм

 

В изобразителното изкуство навлиза капиталистическата действителност и се оформя нов стил – реализъм. Художниците-реалисти рисуват реалистично вещите и предметите, за да разкрият и бичуват социалните неправди в обществото. Реализмът постепенно се превръща в критически реализъм.

В пейзажа освен реалистичното предаване на природните явления се вмъква до известна степен и социален елемент. Изобразявани са работници на полето, каменотрошачи, гробари, гавроши и всякакви образи, показващи неравенството и трагичната съдба на част от народа.

 

         

 

Сецесион

 

С появата на стоманобетона архитектурата силно се променя. Строгите и прави линии на стоманобетона са в противоречие с традициите на предишното строителство, затова започват да се използват меки, извити, декоративни елементи. Така се появява стил сецесион. Синоним е на Ар нуво и модерн.

Сецесион отхвърля традиционните орнаменти, но претрупва сградите и мебелите с излишни украсителни елементи. Сградите стават несиметрични, с нехармонични пропорции. Орнаментиката е много различна от преди. Мотивите са предимно растителни – водни лилии с извити змиевидни стебла, лозови и бръшлянови клонки, чадъровидни цветчета, както и абстрактни пушекообразно извити, изтъняващи и причудливи линии.

 

Импресионизъм

 

Импресионизмът се развива в края на XIX век и се характеризира с малки и тънки удари с четката, отворена композиция и ударение върху точното изобразяване на светлината в различни състояния. Използват нестандартни гледни точки, ежедневни теми и често се набляга на „изминалото време“. Импресионистите намаляват границата между обекта и фона, като така създават усещането, че картината е част от по-голяма сцена уловена случайно. Художниците изобразяват собственото си впечатление от природата, а не се опитват да придадат точно видяното.

 

СЪВРЕМЕННИ ДИЗАЙНИ, ВДЪХНОВЕНИ ОТ МИНАЛОТО



Красивите готически букви и цялостния готически стил в двете снимки придават великолепно готическия вкус.

 

https://design.tutsplus.com/articles/the-30-best-gothic-and-blackletter-fonts-for-designers–cms-31471

http://graphicdesignjunction.com/2014/02/branding-visual-identity-stationery-designs/



Доста осъвременено с бароков привкус това лого е добър пример за „вдъхновение от Барока“.

http://www.mojomarketplace.com/item/baroque-logo-template

 

 

 

 

Стилознание 03 – final –

Вашият коментар

Back To Top