skip to Main Content
Типография
Оставащи уроци:

Този курс е част от “Академията за Графичен дизайн”. Виж повече и се включи тук.

 

 В ТОЗИ УРОК ЩЕ НАУЧИМ

1.С какво се занимава типографията и кои са основните характеристики на един шрифт?
2.Стилистично групиране на шрифтовете
– Serif
– San serif
– Monospace
3. Размери и пропорции на шрифта
– Кегел
– Лединг
– Тракинг
– Кърнинг
4. Възникване и развитие на шрифта
– Old style
– Преходен
– Modern
5. Как да изберем най-подходящия шрифт?

 

ВЪВЕДЕНИЕ

Типографията е част от графичния дизайн развиваща индивидуалността на всеки шрифт. Тя се занимава с естетическите характеристики на шрифтовете, като създава разнообразни техни вариации за различна употреба.

Шрифтът представлява общия стил на изчертаване на символите или набор от изображения на букви, цифри и символи, които се използват за визуализиране на знаци. Някои шрифтове притежават оформление само за латиница, а други и за кирилицата. Шрифтовете се характеризират с разположението и размера на камшичетата, пространството между отделните символи, отстоянията и пропорциите между главни и малки букви и т.н. Всички тези елементи определят излъчването и визуалното въздействие на шрифта. Крайното въздействие на текста зависи от няколко основни елементи – вид, стил, размер и цвят.

 

СТИЛИСТИЧНО ГРУПИРАНЕ НА ШРИФТОВЕТЕ

Даден шрифт (напр. Hebar Bold) е стилистично еднородна съвкупност от знаци, а стилистично сходни шрифтове се групират в семейства (font family) – напр. Hebar Bold, Hebar Italic, Hebar Bold Italic и др. са част от Hebar семейството от шрифтове.

 

Шрифтовете се делят на два основни вида, според стила на знаците – Serif и Sans Serif. Има и Monospace шрифтове, които се отличават с еднаквост на буквите(към тях могат да спадат Серифни и Санс Серифни шрифтове, които са преработени).

Serif – характеризира се с повече „бъбривост“ и удебелявания по краищата на буквите.

Sans serif – този шрифт е по-изчистен и геометризиран, характеризира се с по-лесна четимост.

Monospace – при този шрифт всички знаци заемат еднаква широчина.

 

Пример за Serif шрифтове са: Times New Roman; Courier New; Century, Scala, Bembo, Garamond, Palatino, Sabon.

Докато типични Sans Serif шрифтове са: Arial, Calibri, Lucida Grande, Verdana, Tahoma, Corbel, Fira Sans, Droid Sans.

Monospace шрифтове са: Courier New (освен серифен, той е и моноспейс), Lucida Console, Monaco, Consolas, Inconsolata.

Шрифтовете биват още печатарски и дигитални (цифрови).

Стилът определя вида на начертаване на символите (буквите). Използват се четири основни стила (Regular)– нормален (Normal), получер(Bold) наричан още удебелен, курсив (Italic) наричан още наклонен и подчертан(Underline).

 

РАЗМЕРИ И ПРОПОРЦИИ НА ШРИФТА

Кегел – това е размерът, височината на буквата. Измерва се от най-горното камшиче, до най-долното в пунктове. Добре е кегелът на шрифта да бъде съобразен с формата на листа, за да не изглежда прекалено груб или прекалено ситен.

Лединг – включва междуредието, разстоянието в пунктове между базовите линии между два печатни реда. Междуредието е основен фактор за четливостта на шрифта. Прието е да бъде равно или по-голямо от кегела, като при повечето системи за предпечатна подготовка е приблизително 120% от кегела. За окото текстът е трудно четим и при прекалено малко междуредие, и при прекалено голямо.

Тракинг – това е разстоянието между две съседни букви. Намаленото разстояние между буквите запълват повече бялото поле и се получава по-гъст, кондензиран текст. Увеличаването на това разстояние създава повече въздушност.

Кърнинг – това е разстоянието между избрана двойка букви, както между A и W в примера.

 

ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШРИФТА

Съвременната история на шрифта започва през 15-ти век, когато се появяват първите образци на шрифтовете, които днес наричаме стари(Old Style). Преди този век, преобладаващият стил е бил blackletter или Old English – той е по-сложен и труден. Затова се налага създаването на по-отчетливи, четими и изискани шрифтове, които да са по-подходящи за времето на Ренесанса, с неговото преклонение към Гръцкото и Римското изкуство. Създателите на шрифтове се обърнали към старите шрифтове, за да ги  възкресят и по-точно към стария римски шрифт. Но древните римляни нямали малки букви и се наложило такива да бъдат създадени, като за целта стъпили върху каролингската писмена традиция (която била широко разпространена през Средните векове). За да подхождат на главните Римски букви, и за да са по-лесни за печат, били направени големи промени върху тях. Новосъздадения шрифт нарекли Антиква, тоест древен. По-късно бил преименуван Old Style или Humanist Antiqua, а всички стилове преди 15-ти век (преди black letter) били наречени Антиква. Сега именно тези Антиква шрифтове са и най-модерни (Garamond, Minion, Jenson).

 

Old Style шрифтове

Характеризират се с доста постоянна ширина на гредите(вертикалните и хоризонталните линии, изграждащи буквата) и серифите (топографите казват че са слабо контрастни), сложни нелинеарни форми и очертания, образуващи заоблени ъгли, чрез срещата на основни греди по типичен начин (понякога и самите краища на серифите са заоблени). По-масивните части на гредите не винаги са вертикални ( пр. Шрифта Village, букви „О“ и „е“), където най-масивните части на буквата са долу вляво и горе вдясно. Тази характеристика, наречена диагонално ударение е опит да се наподоби ръкописа на писарите.

 

Ранните Old Style курсивни начертания били с по-ръкописен вид и по-малък наклон, докато по-късните курсиви от 16-ти век били с по-изразен наклон и своеобразни стеснения на буквите. В нормалните букви по-късните Old Style оформления губят своето диагонално ударение (пр. шрифта Garamond), контрастът между гредите се усилва, а самите греди стават по-линеарни. Всички най-характерни черти на Антика се оформят до края на 17-ти век, когато се появява нов вид дизайн на шрифтове.

Преходен стил

През 18-ти век се появява така нар. Преходен стил, заради това, че се пада между Old Style и съвременните стилове. Към него спадат Times Roman и Baskerville. Те се характеризират с по-голям контраст (вертикалните греди са значително по-удебелени от хоризонталните), предимно ударение по вертикала („О“ е симетрично, макар и букви, като „е“ в  Times  все още да са с диагонално ударение) и по линеарен, строг дизайн. Серифите в тези шрифтове не са много дълги, понякога сключват прав ъгъл с основните греди.

Преходният дизайн би могъл да се възприема като „стандартен серифен шрифт“, тъй като неговите характеристики и особености слабо се възприемат от окото и създава по-скоро неутрално впечатление.

Times Roman е най-широко използваният от всички Преходни шрифтове, а може би и най-използвания изобщо. Той възниква към края на 18-ти век и преобладава през целия 19-ти век. Може би именно неговата неутралност и баланс между освободеността на старите шрифтове и строгостта на новите от 19-ти век, го прави толкова предпочитан. Бил наричан Модерн или нова Антиква.

 

Модерн шрифтове

Модерн шрифтовете значително увеличават контраста, докарвайки този параметър почти до ръба на нечетимост. Те се характеризират с дълги, тънки серифи и хоризонтални греди, както и с почти цялостна липса на заобленост в ъглите. Модерн шрифтовете създават усещането че са сухи, строги, сложни и дори неестествени. В някои аспекти те достигат до крайност, губейки основни характеристики на буквите. Класическите Модерн шрифтове и техните производни в голяма степен доминират през 19-ти и дори през 20-ти век. Някои от вариациите на този стил са стръмните серифни шрифтове от 19-ти век, които се характеризират с широки серифи, почти колкото основната греда или колкото нея и понякога по-дълги. По-късно шрифтовете Clanderon представили отново заоблените серифи и намалили контраста, като запазили основните характеристики на Модерн начертанието (пр. New Century Schoolbook, който е най-използвания шрифт стил Clanderon).

 

Интересно е, че никой нов и моден стил в дизайна не заменя Модерн шрифтовете в масовото производство на книги. През 20-ти век се наблюдава вълна от „възраждания“ на шрифтове създадени от древните прототипи на Стария Стил, Преходния период и Модерните времена. Times, Garmond и Bodoni бяха „възкресени“ за нов живот от типографи използващи старите печатни матрици, обобщавайки и модернизирайки формите. Сега спектърът на дигиталните серифни шрифтове е по-широк от всякога. Изпълнен с нови версии на стари шрифтове, той съдържа и оригинални такива, предназначени за големи блогове текст и екрани, комбинирайки модерните течения с най-добрите характеристики на всички предишни епохи в типографията.

 

ИЗБОР НА ШРИФТ

Използването на повече от 2-3 шрифта в един дизайн не е препоръчително. Комбинирането на различни стилoвe шрифт, например ръкописен и печатен също не винаги изглежда добре.

Четливостта е много важен фактор при избирането на шрифт. Има прекрасни, четими ръкописни шрифтове, както и такива, които доста трудно се разчитат.

Най-общо казано Serif шрифтовете изглеждат по-стилни и се използват за книги и печат, докато на екрана на компютъра заострените части на буквите не се виждат много добре и затова за интернет страници се предпочитат Sans Serif шрифтове. Monospace се използват за таблици със сравнителна цел, заради еднаквостта на размерите на буквите и разстоянията между тях.

И за по-голяма прецизност в избора, може да се доверим на следното разделение:

Geometrik Sans

Тук са включени групите Geometric, Realist и Grotesk, които са със строги геометрични форми. Дизайнът им обикновено се основава на минимализма и може да бъдат възприети по два доста различни начина. Някои хора ги възприемат като ясни, обективни, модерни и универсални, докато други ще ги сметнат за студени, безлични и скучни.

 

Humanist Sans

Към тези шрифтове спадат Gill Sans, Frutiger, Myriad, Optima и Verdana. Те се характеризират с по-детайлни букви, с по-малко прилика една спрямо друга и са изградени от някои по-тънки и някои по-дебели части. Тези шрифтове изглеждат модерни, някак близки, ясни, но в същото време своеобразни.

 

Old Style

Тези шрифтове се наричат още Venecian. При тях има малък контраст между широките и по-тънките черти, като закривената форма на буквите по-често е наляво. На тях се гледа, като на класически, традиционни и четливи. Такива са: Jenson, Bembo, Palatino и Garamond.

 

Transitional и Modern

Произлизащи от епохата на Просвещението, тези шрифтове са по-геометрични, остри и имат по-виртуозен вид. Най-изящен пример от групата Transitional е Baskerville. Групата Modernist се характеризира с по-голям контраст между широките и тънките черти. И двете групи шрифтове изглеждат силни, стилни и динамични. Някои варианти, обаче, изглеждат странни, твърде барокови, за да са класически и твърде скучни, за да бъдат модерни.

Slab Serif

Тези шрифтове още се наричат „египетски“. Те се отличават с малък контраст между широките и тънките черти и правоъгълни основи в долната част на буквите. Някои от тези шрифтове внушават авторитет, други любезност. Някои напомнят за града, други за провинцията. Примерни такива шрифтове са: Clarendon, Rockwell, Courier, Lubalin, Graph, Archer.

 

Сайтове за сваляне на шрифтове:

www.1001freefonts.com

www.dafont.com

www.urbanfonts.com

 

 
Типография – final

Вашият коментар

Типография
Оставащи уроци:

Този курс е част от “Академията за Графичен дизайн”. Виж повече и се включи тук.

 

 В ТОЗИ УРОК ЩЕ НАУЧИМ

1.С какво се занимава типографията и кои са основните характеристики на един шрифт?
2.Стилистично групиране на шрифтовете
– Serif
– San serif
– Monospace
3. Размери и пропорции на шрифта
– Кегел
– Лединг
– Тракинг
– Кърнинг
4. Възникване и развитие на шрифта
– Old style
– Преходен
– Modern
5. Как да изберем най-подходящия шрифт?

 

ВЪВЕДЕНИЕ

Типографията е част от графичния дизайн развиваща индивидуалността на всеки шрифт. Тя се занимава с естетическите характеристики на шрифтовете, като създава разнообразни техни вариации за различна употреба.

Шрифтът представлява общия стил на изчертаване на символите или набор от изображения на букви, цифри и символи, които се използват за визуализиране на знаци. Някои шрифтове притежават оформление само за латиница, а други и за кирилицата. Шрифтовете се характеризират с разположението и размера на камшичетата, пространството между отделните символи, отстоянията и пропорциите между главни и малки букви и т.н. Всички тези елементи определят излъчването и визуалното въздействие на шрифта. Крайното въздействие на текста зависи от няколко основни елементи – вид, стил, размер и цвят.

 

СТИЛИСТИЧНО ГРУПИРАНЕ НА ШРИФТОВЕТЕ

Даден шрифт (напр. Hebar Bold) е стилистично еднородна съвкупност от знаци, а стилистично сходни шрифтове се групират в семейства (font family) – напр. Hebar Bold, Hebar Italic, Hebar Bold Italic и др. са част от Hebar семейството от шрифтове.

 

Шрифтовете се делят на два основни вида, според стила на знаците – Serif и Sans Serif. Има и Monospace шрифтове, които се отличават с еднаквост на буквите(към тях могат да спадат Серифни и Санс Серифни шрифтове, които са преработени).

Serif – характеризира се с повече „бъбривост“ и удебелявания по краищата на буквите.

Sans serif – този шрифт е по-изчистен и геометризиран, характеризира се с по-лесна четимост.

Monospace – при този шрифт всички знаци заемат еднаква широчина.

 

Пример за Serif шрифтове са: Times New Roman; Courier New; Century, Scala, Bembo, Garamond, Palatino, Sabon.

Докато типични Sans Serif шрифтове са: Arial, Calibri, Lucida Grande, Verdana, Tahoma, Corbel, Fira Sans, Droid Sans.

Monospace шрифтове са: Courier New (освен серифен, той е и моноспейс), Lucida Console, Monaco, Consolas, Inconsolata.

Шрифтовете биват още печатарски и дигитални (цифрови).

Стилът определя вида на начертаване на символите (буквите). Използват се четири основни стила (Regular)– нормален (Normal), получер(Bold) наричан още удебелен, курсив (Italic) наричан още наклонен и подчертан(Underline).

 

РАЗМЕРИ И ПРОПОРЦИИ НА ШРИФТА

Кегел – това е размерът, височината на буквата. Измерва се от най-горното камшиче, до най-долното в пунктове. Добре е кегелът на шрифта да бъде съобразен с формата на листа, за да не изглежда прекалено груб или прекалено ситен.

Лединг – включва междуредието, разстоянието в пунктове между базовите линии между два печатни реда. Междуредието е основен фактор за четливостта на шрифта. Прието е да бъде равно или по-голямо от кегела, като при повечето системи за предпечатна подготовка е приблизително 120% от кегела. За окото текстът е трудно четим и при прекалено малко междуредие, и при прекалено голямо.

Тракинг – това е разстоянието между две съседни букви. Намаленото разстояние между буквите запълват повече бялото поле и се получава по-гъст, кондензиран текст. Увеличаването на това разстояние създава повече въздушност.

Кърнинг – това е разстоянието между избрана двойка букви, както между A и W в примера.

 

ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШРИФТА

Съвременната история на шрифта започва през 15-ти век, когато се появяват първите образци на шрифтовете, които днес наричаме стари(Old Style). Преди този век, преобладаващият стил е бил blackletter или Old English – той е по-сложен и труден. Затова се налага създаването на по-отчетливи, четими и изискани шрифтове, които да са по-подходящи за времето на Ренесанса, с неговото преклонение към Гръцкото и Римското изкуство. Създателите на шрифтове се обърнали към старите шрифтове, за да ги  възкресят и по-точно към стария римски шрифт. Но древните римляни нямали малки букви и се наложило такива да бъдат създадени, като за целта стъпили върху каролингската писмена традиция (която била широко разпространена през Средните векове). За да подхождат на главните Римски букви, и за да са по-лесни за печат, били направени големи промени върху тях. Новосъздадения шрифт нарекли Антиква, тоест древен. По-късно бил преименуван Old Style или Humanist Antiqua, а всички стилове преди 15-ти век (преди black letter) били наречени Антиква. Сега именно тези Антиква шрифтове са и най-модерни (Garamond, Minion, Jenson).

 

Old Style шрифтове

Характеризират се с доста постоянна ширина на гредите(вертикалните и хоризонталните линии, изграждащи буквата) и серифите (топографите казват че са слабо контрастни), сложни нелинеарни форми и очертания, образуващи заоблени ъгли, чрез срещата на основни греди по типичен начин (понякога и самите краища на серифите са заоблени). По-масивните части на гредите не винаги са вертикални ( пр. Шрифта Village, букви „О“ и „е“), където най-масивните части на буквата са долу вляво и горе вдясно. Тази характеристика, наречена диагонално ударение е опит да се наподоби ръкописа на писарите.

 

Ранните Old Style курсивни начертания били с по-ръкописен вид и по-малък наклон, докато по-късните курсиви от 16-ти век били с по-изразен наклон и своеобразни стеснения на буквите. В нормалните букви по-късните Old Style оформления губят своето диагонално ударение (пр. шрифта Garamond), контрастът между гредите се усилва, а самите греди стават по-линеарни. Всички най-характерни черти на Антика се оформят до края на 17-ти век, когато се появява нов вид дизайн на шрифтове.

Преходен стил

През 18-ти век се появява така нар. Преходен стил, заради това, че се пада между Old Style и съвременните стилове. Към него спадат Times Roman и Baskerville. Те се характеризират с по-голям контраст (вертикалните греди са значително по-удебелени от хоризонталните), предимно ударение по вертикала („О“ е симетрично, макар и букви, като „е“ в  Times  все още да са с диагонално ударение) и по линеарен, строг дизайн. Серифите в тези шрифтове не са много дълги, понякога сключват прав ъгъл с основните греди.

Преходният дизайн би могъл да се възприема като „стандартен серифен шрифт“, тъй като неговите характеристики и особености слабо се възприемат от окото и създава по-скоро неутрално впечатление.

Times Roman е най-широко използваният от всички Преходни шрифтове, а може би и най-използвания изобщо. Той възниква към края на 18-ти век и преобладава през целия 19-ти век. Може би именно неговата неутралност и баланс между освободеността на старите шрифтове и строгостта на новите от 19-ти век, го прави толкова предпочитан. Бил наричан Модерн или нова Антиква.

 

Модерн шрифтове

Модерн шрифтовете значително увеличават контраста, докарвайки този параметър почти до ръба на нечетимост. Те се характеризират с дълги, тънки серифи и хоризонтални греди, както и с почти цялостна липса на заобленост в ъглите. Модерн шрифтовете създават усещането че са сухи, строги, сложни и дори неестествени. В някои аспекти те достигат до крайност, губейки основни характеристики на буквите. Класическите Модерн шрифтове и техните производни в голяма степен доминират през 19-ти и дори през 20-ти век. Някои от вариациите на този стил са стръмните серифни шрифтове от 19-ти век, които се характеризират с широки серифи, почти колкото основната греда или колкото нея и понякога по-дълги. По-късно шрифтовете Clanderon представили отново заоблените серифи и намалили контраста, като запазили основните характеристики на Модерн начертанието (пр. New Century Schoolbook, който е най-използвания шрифт стил Clanderon).

 

Интересно е, че никой нов и моден стил в дизайна не заменя Модерн шрифтовете в масовото производство на книги. През 20-ти век се наблюдава вълна от „възраждания“ на шрифтове създадени от древните прототипи на Стария Стил, Преходния период и Модерните времена. Times, Garmond и Bodoni бяха „възкресени“ за нов живот от типографи използващи старите печатни матрици, обобщавайки и модернизирайки формите. Сега спектърът на дигиталните серифни шрифтове е по-широк от всякога. Изпълнен с нови версии на стари шрифтове, той съдържа и оригинални такива, предназначени за големи блогове текст и екрани, комбинирайки модерните течения с най-добрите характеристики на всички предишни епохи в типографията.

 

ИЗБОР НА ШРИФТ

Използването на повече от 2-3 шрифта в един дизайн не е препоръчително. Комбинирането на различни стилoвe шрифт, например ръкописен и печатен също не винаги изглежда добре.

Четливостта е много важен фактор при избирането на шрифт. Има прекрасни, четими ръкописни шрифтове, както и такива, които доста трудно се разчитат.

Най-общо казано Serif шрифтовете изглеждат по-стилни и се използват за книги и печат, докато на екрана на компютъра заострените части на буквите не се виждат много добре и затова за интернет страници се предпочитат Sans Serif шрифтове. Monospace се използват за таблици със сравнителна цел, заради еднаквостта на размерите на буквите и разстоянията между тях.

И за по-голяма прецизност в избора, може да се доверим на следното разделение:

Geometrik Sans

Тук са включени групите Geometric, Realist и Grotesk, които са със строги геометрични форми. Дизайнът им обикновено се основава на минимализма и може да бъдат възприети по два доста различни начина. Някои хора ги възприемат като ясни, обективни, модерни и универсални, докато други ще ги сметнат за студени, безлични и скучни.

 

Humanist Sans

Към тези шрифтове спадат Gill Sans, Frutiger, Myriad, Optima и Verdana. Те се характеризират с по-детайлни букви, с по-малко прилика една спрямо друга и са изградени от някои по-тънки и някои по-дебели части. Тези шрифтове изглеждат модерни, някак близки, ясни, но в същото време своеобразни.

 

Old Style

Тези шрифтове се наричат още Venecian. При тях има малък контраст между широките и по-тънките черти, като закривената форма на буквите по-често е наляво. На тях се гледа, като на класически, традиционни и четливи. Такива са: Jenson, Bembo, Palatino и Garamond.

 

Transitional и Modern

Произлизащи от епохата на Просвещението, тези шрифтове са по-геометрични, остри и имат по-виртуозен вид. Най-изящен пример от групата Transitional е Baskerville. Групата Modernist се характеризира с по-голям контраст между широките и тънките черти. И двете групи шрифтове изглеждат силни, стилни и динамични. Някои варианти, обаче, изглеждат странни, твърде барокови, за да са класически и твърде скучни, за да бъдат модерни.

Slab Serif

Тези шрифтове още се наричат „египетски“. Те се отличават с малък контраст между широките и тънките черти и правоъгълни основи в долната част на буквите. Някои от тези шрифтове внушават авторитет, други любезност. Някои напомнят за града, други за провинцията. Примерни такива шрифтове са: Clarendon, Rockwell, Courier, Lubalin, Graph, Archer.

 

Сайтове за сваляне на шрифтове:

www.1001freefonts.com

www.dafont.com

www.urbanfonts.com

 

 
Типография – final

Вашият коментар

Back To Top